Не знам колко от вас са гледали филма Роки 3 със Силвестър Сталоун, но в него има една сцена, която ми направи силно впечатление. Роки има разговор с Адриан, неговата жена и Роки и казва, че не вярва повече в себе си и че това е краят на неговата кариера като боксьор. Казва и още, че не иска да загуби онова, което е спечелил и това което има. Тогава, Адриан го провокира да каже каква е истината и Роки избухвайки и каза „Страхувам се! Страхувам се за първи път в моят живот. А Адриан учудено го пита, „Какъв е проблема с това? И аз се страхувам. Няма проблем с това, че се страхуваш”- утвърдително му настоява тя. Но Роки, тогава й отговаря, -„За мен има”.
В тази сцена има много истина. Тя ни казва, че всички ние изпитваме страх и той може да парализира нашият живот, нашите цели, мечти и действия. Казва ни още, че ние може да му вярваме и да имаме негативно отношение спрямо това чувство. И когато това стане ежедневие, тогава нашият живот не е същият. Това състояние на страх се нарича тревожност.
В тази статия ще се опитвам да ви дам отговор на 3 въпроса
1. Какво е тревожност?
2. Какъв е механизма на тревожността?
3. Как да се променим?
Отговорите на тези въпроси, ще ни помогнат да не виждаме проблем в чувствата като страх и тревожност. Ще ни направи имунизирани срещу нейното влияние, както и ще внесе различно чувство на душевен комфорт, малко позитивна нагласа и доза щастие.
Какво е тревожността?
Ще ви предложа една мое определение за нея. Тревожността е нормално човешко чувство на страх, което когато вземе превес в живота на човека, става много интензивно и прекалено и му диктува какво да прави. Обикновено това чувство е насочена към бъдещето за неща, които са извън човешкия контрол, но за които човек се опитва да направи нещо за да ги предотврати.
Звучи ли ви познато? Предполагам, че доста от вас са мислили за нещо тревожно, което ще се случи в бъдещото, и са се опитвали да вземат мерки за да не са случи. Е дали това работи?, Хм явно не, поне не в дългосрочен план! Но като за начало, нека мислим, че това чувство на дискомфорт е нещо нормално.
Но защо се тревожим, как става така, че след като сме имали един хубав момент в нашият живот сега сме завладени от мисли, притеснения и страхове, че нещо ужасно може да се случи.
Какъв е механизмът на тревожността?
В последното столетие учените се опитват да намерят отговор на този въпрос. И въпреки че има някои открития, все още има доста неща които не знаем. Но нека да ви дам някои обяснения, които могат да си ви от полза. За тази цел, ще се потопим в кухнята на нашето съзнание и опит.
Забелязали ли сте, как реагирате, когато си стоите тихо и спокойно, но изведнъж чуете силен шум, сякаш нещо гърми или се тряска? Да, сепвате се, нали? Това е така, защото вие се намирате в една Ситуация, която отключва определени чувства. Тази ситуация ще я наречем Стимул, а начина, по който действате- Реакция. Това са нормални човешки преживявания и в тях имаме именно това- стимули и реакции. Следващият път, когато нещо се случи, опитайте се да разгледате случващото се в тази светлина.
Въпреки че това ни дава обяснение, че този механизъм работи на инстинктивно ниво, не ни дава много яснота, защо например, ние започваме да се тревожим, когато все още няма активиран стимул. Това е така, защото някои хора имат завишено внимание за търсене на опасности и постоянно сканират или търсят да намерят нещо, което те трябва да елиминират като опасност. Ситуацията е малко както във филма Терминатор с Арнолд Шварценегер, където той сканираше около него дали има някой, който го заплашва. Когато започнем да се движим в тази посока на търсене на опасности, тогава се получава един феномен с нас, сякаш влизаме в един „Мисловен тунел„. Единственото, което виждаме е онова, което ни тревожи и всичко свързано с него. При това състояние нашето съзнание е като стеснено, подобно на онова, което се казва в народната поговорка, че сякаш сме „Кон с Капаци”. И без да обидя някого, се опитвам да ви покажа как може да виждаме всичко фрагментарно и да се движим в един коловоз без да може да се огледаме настрани. Това „стеснение на съзнанието”, всъщност ни блокира, нямаме допълнителна информация за реалността и съответно не сме способни да си направим по-точни изводи.
Понякога тази картина се усложнява от някои вътрешни нагласи от типа „Не мога да толерирам нещо несигурно”. Търсене на сигурност е нещо естествено и ни дава усещане за спокойствие и вътрешен мир, но когато обстановката около нас стане различна мнозина от нас се опитват да правят нещо за да я променят. Проблема с този вид нагласа е, че има неща, които са извън нашия контрол. Както например сега, когато живеем във времето на Коронавируса COVID-19. Не може всичко да контролираме, даже и нашето утре никак не е сигурно. Ако имаме такава нагласа на Нетолерантност към несигурността, тогава нашата тревожност ще се увеличава и самоподдържа. Въпреки че, чувството за контрол е нещо полезно, когато то стане твърде водещо до ниво на свръх контрол, тогава се изпада в състояние на безпомощност. В такива случаи, нашата тревожност се провокира отново и отново, и колкото по-често се опитаме да държим нещата в наши ръце, толкова по-трудно то става и не успяваме. И колкото по-неуспяваме, правим повече и повече грешки, които се опиваме да контролираме и контролираме и се завъртаме в един омагьосан кръг. Има хора, които се опитват да държат нещата под такъв контрол, че искат всичко да е перфектно. Те се опитват да подредят нещата да се случат по строго определен начин. Нездравословният перфекционизъм обаче, също може да доведе до тревожност.
Ако тези обяснения бяха свързани с онова, което става в нашият ум и душа, не бива да пропуснем и нещата, които правим, защото те също са част от картината на механизма на нашата тревожност. Обърнете внимание, когато едно дете се уплаши от куче да кажем , как реагира то? Какво прави? Да, правилно!, бяга . Това особено важи за неща, които не познаваме или с времето сме заучили да се страхуваме. Забелязахте ли какво казах, заучили
да се страхуваме. Нашата тревожност може да е заучена. Тоест, колкото повече правим, толкова повече я правим, както в детското анимационно филмче за Мечо Пух, който казва. „Колкото повече ям мед, толкова повече ям”. Заученото и избягващо поведение, всъщност ни блокира от изпитване на нови и различни преживявания. И след като познаваме само едната страна на монетата, как очакваме да имаме различен резултат?! Един от начините да се преодолее тази бариера е да започнем да имаме нови преживявания, които могат да включват и излагане на това, което ни изглежда страшно. Но това ще го разгледаме някой друг път.
След като разбрахме защо се тревожим, може да ме попитате и "сега какво? Какво от това, че знам тези неща? Как мога да спра да се тревожа?" В следващата част ще ви покажа как може да го направите.
продължи към част 2