Blog Layout

Психологическата флексабилност, ваксината за тревожност. Част 1

Ивайло Петров CPsychol • 15 April 2020
 
Не знам колко от вас са гледали филма Роки 3 със Силвестър Сталоун, но в него има една сцена, която ми направи силно впечатление. Роки има разговор с Адриан, неговата жена и Роки и казва, че не вярва повече в себе си и че това е краят на неговата кариера като боксьор. Казва и още, че не иска да загуби онова, което е спечелил и това което има. Тогава,  Адриан го провокира да каже каква е истината и Роки избухвайки и каза „Страхувам се! Страхувам се за първи път в моят живот. А Адриан учудено го пита, „Какъв е проблема с това? И аз се страхувам. Няма проблем с това, че се страхуваш”- утвърдително му настоява тя. Но Роки, тогава й отговаря, -„За мен има”.
В тази сцена има много истина. Тя ни казва, че всички ние изпитваме страх и той може да парализира нашият живот, нашите цели, мечти и действия. Казва ни още, че ние може да му вярваме и да имаме негативно отношение спрямо това чувство. И когато това стане ежедневие, тогава нашият живот не е същият. Това състояние на страх се нарича тревожност. 
В тази статия ще се опитвам да ви дам отговор на 3 въпроса

1. Какво е тревожност?
2. Какъв е механизма на тревожността?
3. Как да се променим? 

Отговорите на тези въпроси, ще ни помогнат да не виждаме проблем в чувствата като страх и тревожност. Ще ни направи имунизирани срещу нейното влияние, както и ще внесе различно чувство на душевен комфорт, малко позитивна нагласа и доза щастие. 

Какво е тревожността?

Ще ви предложа една мое определение за нея. Тревожността е нормално човешко чувство на страх, което когато вземе превес в живота на човека, става много интензивно и прекалено и му диктува какво да прави. Обикновено това чувство е насочена към бъдещето за неща, които са извън човешкия контрол, но за които човек се опитва да направи нещо за да ги предотврати. Звучи ли ви познато? Предполагам, че доста от вас са мислили за нещо тревожно, което ще се случи в бъдещото, и са се опитвали да вземат мерки за да не са случи. Е дали това работи?, Хм явно не, поне не в дългосрочен план! Но като за начало, нека мислим, че това чувство на дискомфорт е нещо нормално. 
Но защо се тревожим, как става така, че след като сме имали един хубав момент в нашият живот сега сме завладени от мисли, притеснения и страхове, че нещо ужасно може да се случи. 

Какъв е механизмът на тревожността?

В последното столетие учените се опитват да намерят отговор на този въпрос. И въпреки че има някои открития, все още има доста неща които не знаем. Но нека да ви дам някои обяснения, които могат да си ви от полза. За тази цел, ще се потопим в кухнята на нашето съзнание и опит.

Забелязали ли сте, как реагирате, когато си стоите тихо и спокойно, но изведнъж чуете силен шум, сякаш нещо гърми или се тряска? Да, сепвате се, нали? Това е така, защото вие се намирате в една Ситуация, която отключва определени чувства. Тази ситуация ще я наречем Стимул, а начина, по който действате- Реакция. Това са нормални човешки преживявания и в тях имаме именно това- стимули и реакции. Следващият път, когато нещо се случи, опитайте се да разгледате случващото се в тази светлина. 

Въпреки че това ни дава обяснение, че този механизъм работи на инстинктивно ниво, не ни дава много яснота, защо например, ние започваме да се тревожим, когато все още няма активиран стимул. Това е така, защото някои хора имат завишено внимание за търсене на опасности и постоянно сканират или търсят да намерят нещо, което те трябва да елиминират като опасност. Ситуацията е малко както във филма Терминатор с Арнолд Шварценегер, където той сканираше около него дали има някой, който го заплашва. Когато започнем да се движим в тази посока на търсене на опасности, тогава се получава един феномен с нас, сякаш влизаме в един „Мисловен тунел„. Единственото, което виждаме е онова, което ни тревожи и всичко свързано с него. При това състояние нашето съзнание е като стеснено, подобно на онова, което се казва в народната поговорка, че сякаш сме „Кон с Капаци”. И без да обидя някого, се опитвам да ви покажа как може да виждаме всичко фрагментарно и да се движим в един коловоз без да може да се огледаме настрани. Това „стеснение на съзнанието”, всъщност ни блокира, нямаме допълнителна информация за реалността и съответно не сме способни да си направим по-точни изводи. 

Понякога тази картина се усложнява от някои вътрешни нагласи от типа „Не мога да толерирам нещо несигурно”. Търсене на сигурност е нещо естествено и ни дава усещане за спокойствие и вътрешен мир, но когато обстановката около нас стане различна мнозина от нас се опитват да правят нещо за да я променят. Проблема с този вид нагласа е, че има неща, които са извън нашия контрол. Както например сега, когато живеем във времето на Коронавируса COVID-19. Не може всичко да контролираме, даже и нашето утре никак не е сигурно. Ако имаме такава нагласа на Нетолерантност към несигурността, тогава нашата тревожност ще се увеличава и самоподдържа. Въпреки че, чувството за контрол  е нещо полезно, когато то стане твърде водещо до ниво на свръх контрол, тогава се изпада в състояние на безпомощност. В такива случаи, нашата тревожност се провокира отново и отново, и колкото по-често се опитаме да държим нещата в наши ръце, толкова по-трудно то става и не успяваме. И колкото по-неуспяваме, правим повече и повече грешки, които се опиваме да контролираме и контролираме и се завъртаме в един омагьосан кръг. Има хора, които се опитват да държат нещата под такъв контрол, че искат всичко да е перфектно. Те се опитват да подредят нещата да се случат по строго определен начин. Нездравословният перфекционизъм обаче, също може да доведе до тревожност. 

Ако тези обяснения бяха свързани с онова, което става в нашият ум и душа, не бива да пропуснем и нещата, които правим, защото те също са част от картината на механизма на нашата тревожност. Обърнете внимание, когато едно дете се уплаши от куче да кажем , как реагира то? Какво прави? Да, правилно!, бяга . Това особено важи за неща, които не познаваме или с времето сме заучили да се страхуваме. Забелязахте ли какво казах, заучили да се страхуваме. Нашата тревожност може да е заучена. Тоест, колкото повече правим, толкова повече я правим, както в детското анимационно филмче за Мечо Пух, който казва. „Колкото повече ям мед, толкова повече ям”. Заученото и избягващо поведение, всъщност ни блокира от изпитване на нови и различни преживявания. И след като познаваме само едната страна на монетата, как очакваме да имаме различен резултат?! Един от начините да се преодолее тази бариера е да започнем да имаме нови преживявания, които могат да включват и излагане на това, което ни изглежда страшно. Но това ще го разгледаме някой друг път. 
След като разбрахме защо се тревожим, може да ме попитате и "сега какво? Какво от това, че знам тези неща? Как мога да спра да се тревожа?" В следващата част ще ви покажа как може да го направите. 
 продължи към част 2  


by Ivaylo Petrov 26 September 2024
Съвременната когнитивна терапия утвърждава, че житейските събития инициират човешка реакция само, ако човек им придаде определено значение. Това влиза в пряка конфронтация с естествената тенденция да се мисли, че самото житейско събитие е причинител на негативно или позитивно емоционално преживяване. Американският психолог Албърт Елис е известен с факта, че формулира АВС на образуването на тези преживявания, промотирайки принципа за поемане на лична емоционална отговорност. Той гласи, че не събитията сами по себе си причиняват емоционалните ни реакции, а по-скоро нефлексабилните ни вярвания за тези събития, които възлагаме върху тях. Елис твърди, че емоционалните проблеми възникват от догматични и ирационални оценъчни вярвания, като: „Трябва да бъда перфектен или успешен!“ или „Хората винаги трябва да ме харесват, иначе не съм актуален!“ Тази тенденция е силно застъпена сред инфлуенсърите в социалните мрежи. Чрез конфронтиране и предизвикване на тези вярвания психотерапията или коучингът се стреми да помогне на хората да развият по-гъвкави и рационални мисли, които водят до щастие и по-здравословни емоции и поведение. Какво представлява АВС моделът? АВС моделът е основен инструмент за разбиране и анализ на това как ирационалните вярвания водят до негативни емоционални състояния. Той включва три ключови компонента: A (Activating Event) – Активиращо събитие B (Belief) – Вярване C (Consequence) – Последица A: Активиращо събитие (Activating Event) Активиращото събитие е външната ситуация или вътрешен стимул, който предизвиква емоционална реакция. Пример може да бъде получаването на критика на работа или неуспех в определена задача. B: Вярване (Belief) Елис акцентира, че тези вярвания са ирационални, защото са догматични, абсолютистки, заповеднически, безусловни и често базирани на мисловния модел, че нещо „трябва да е или да бъде“. Например, да вземем вярванията като „ Трябва винаги да успявам, иначе съм безполезен“ или „ Не мога да понеса да бъда критикуван“. Тези оценъчни вярвания водят до нездравословни отрицателни емоции като тревожност, депресия или гняв. C: Последица (Consequence) Последиците могат да бъдат както емоционални, така и поведенчески. Например, ирационалните вярвания водят до емоционални реакции като страх, гняв, вина, ревност, обида или депресия, а също така и до проблемно поведение като избягване, агресивност или зависимост от другите. Пример за АВС модела в действие A (Активиращо събитие): Вашият шеф ви критикува. B (Ирационално вярване): „ Трябва винаги да се справям перфектно, защото искам да съм успешен. Критиката означава, че не съм такъв човек.“ C (Последица): Чувствате се депресирани, гневни или тревожни, и вероятно решавате да се оттеглите или да избегнете бъдещи задачи. Още примерни ирационални вярвания Елис идентифицира няколко основни ирационални вярвания, които са централни за емоционалните проблеми, като: Необходимост от одобрение: „Аз трябва да бъда харесван от всички.“ Стремеж към перфекционизъм: „Трябва винаги да съм перфектен.“ Невъзможност за толерантност: „Не мога да понеса това, което ми се случва.“ Катастрофизация: „Това, което ми се случва, не трябва да е така, е ужасно и кошмар.“ Други подобни нагласи имат отношение към постигането на успех, определен личностен комфорт или приемане на определена реалност в живота. Например: „Аз съм жалко човече, понеже не се ожених, не създадох семейство и не постигнах нищо в живота.“ Омагьосан кръг на вярванията, емоциите и поведението Емоциите, произтичащи от вярванията, водят до поведенческа или мисловна реакция. Тази реакция не само отразява емоционалното състояние, но и подкрепя съществуващите вярвания. Например, ако човек се чувства некомпетентен след критика и реагира с избягване на предизвикателства, това поведение потвърждава ирационалното вярване, че не може да се справи. По този начин се създава омагьосан кръг: ирационалните вярвания водят до негативни емоции, които от своя страна предизвикват определени поведенчески реакции, които допълнително подсилват вярванията. В резултат на това човек остава в цикъл на дистрес и неуспех, което затруднява промяната на негативния начин на мислене и неговото поведение. Защо вярванията водят до последици, а не произтичат от активиращото събитие? Вярванията са мостът, който определя какви емоции и поведение ще последват след активиращото събитие. Ето няколко ключови аргумента, които обясняват защо вярванията са основният фактор, а не самите събития: 1. Субективната природа на вярванията спрямо Активиращите събития са обективни факти или ситуации, но всеки човек ги интерпретира по различен начин въз основа на своите вярвания и когнитивни нагласи. Например, едно и също събитие – като критиката от шефа – може да бъде възприето различно от различни хора. Един човек може да мисли: „Това е полезна обратна връзка, мога да се подобря“, докато друг може да вярва: „Аз съм провал! Шефът ме мрази“. Следователно емоционалната реакция няма да зависи от самата критика (активиращото събитие), а от начина, по който е интерпретирана и разгледана през призмата на вярванията, които съотнасяме към нея. 2. Активиращото събитие е неутрално. Критично погледнато, събитията сами по себе си са неутрални. Това означава, че те не съдържат присъщи положителни или отрицателни емоционални стойности или оценки. Например, ако вали дъжд (събитие), за един човек това може да означава нещо неприятно, водещо до чувство на раздразнение или разочарование, докато за друг – възможност да се отпусне вкъщи. Дъждът сам по себе си не предизвиква тези емоции, а вярванията и интерпретациите на хората относно събитието. 3. Връзка между вярвания и емоции Емоционалните последици не се формират от самото събитие, а от мисловния процес, който се случва след него. Вярванията определят каква емоционална реакция ще последва. Например: Ако вярваме, че критиката е знак за нашата пълна некомпетентност, последицата може да бъде депресия или тревожност. Ако вярваме, че критиката е възможност за учене, последицата може да бъде мотивация или спокойно приемане. Допълнителен пример за принципа: едно и също събитие, различни вярвания – различни последици Представете си, че двама души изпитват едно и също събитие – загуба на работа или бизнес сделка. Човек 1 вярва: „Загубата на работа/бизнес означава, че съм неуспешен и никога няма да се справя.“ Тази мисъл води до емоционални последици като тревожност, страх и чувство на безнадеждност. Човек 2 вярва: „Загубата на работа/бизнес е временно препятствие. Мога да намеря нова възможност и да продължа.“ Тази мисъл води до по-позитивни емоционални последици като оптимизъм и ангажираност към намирането на нова работа. Така активиращото събитие (загуба на работа или бизнес) не е пряката причина за емоционалните последствия. Те зависят от субективните вярвания, които всеки човек поддържа относно събитието. Следователно, емоциите не произтичат директно от събитията, а от предшестващите ги убеждения и мисли спрямо. В заключение Елис подчертава, че за да променим емоциите и поведението си, трябва да променим вярванията си за събитията, а не да се опитваме да избегнем или контролираме самите събития, ако не е възможна тяхната незабавна промяна. С други думи, нашата емоционална реалност зависи не от това какво се случва, а от начина, по който мислим и какви вярвания имаме за случващото се. Това обяснява защо вярванията (B) водят до последиците (C), а не произтичат от активиращото събитие (A). Това показва и още, че вярванията като B са най-близки по позиция и смисъл до емоцията или поведението, а не активиращото събитие A, което е в по-далечна позиция в редицата АВС. Полезни препратки Beck, A. T., & Alford, B. A. (2009). Depression: Causes and Treatment. University of Pennsylvania Press. Corey, G. (2016). Theory and Practice of Counseling and Psychotherapy. Cengage Learning. David, D., Lynn, S. J., & Ellis, A. (2010). Rational and Irrational Beliefs: Research, Theory, and Clinical Practice. Oxford University Press. Dryden, W. (2009). Rational Emotive Behaviour Therapy: Distinctive Features. Routledge. Ellis, A. (1994). Reason and Emotion in Psychotherapy (Revised and Updated). Birch Lane Press. Ellis, A. (2001). Feeling Better, Getting Better, Staying Better. Impact Publishers. Ellis, A. (2003). Overcoming Destructive Beliefs, Feelings, and Behaviors. Prometheus Books. Ellis, A. (2004). Rational Emotive Behavior Therapy: It Works for Me – It Can Work for You. Prometheus Books. Ellis, A., & Harper, R. (1997). A Guide to Rational Living. Wilshire Book Co.
Опознай гнева. Емоционална интелигентност
by Ivaylo Petrov 30 October 2022
Когато щастието е помрачено от гнева, време е да видим кое го провокира. Потапяйки се в дълбините пластове на съзнанието ще откриете за себе си как комбинацията от различни мисли и вярвания, ни изиграват лоша шега в трудни ситуации. Сравнени с горещ огън, който води до психологически взрив, малко по малко мистерията, около него започва да ни се открива.
by Ивайло Петров CPsychol 12 October 2021
Често срещано схващане е, че не трябва да имаш отрицателни емоции за да се чувстваш добре. Дали обаче това е така? За да знаем какво точно изпитваме, трябва да се научим да разпознаваме кои са нашите емоции. Oсъзнавайки тази страна от нас, това ще ни въведе до преоценка на нашето отношение към нея и ще ни помогне да се сближим с емоциите си като станем по-отворени и приемащи за онова, което те имат да ни кажат.
Майндфулнес
by Ивайло Петров CPsychol 17 November 2020
Ефективен начин за справяне с неприятните мисли и чувства. Приемайки ги човек усеща сила за вътрешна свобода и посока на живота си. Трите режима на ума: 1. Режим "Не ми мисля много". 2. Режим на действието 3. Режим на осъзнатост-Майндфулнес.
Успех и провал
by Ивайло Петров CPsychol 26 May 2020
Съществува вярване, че за да сме успешени трябва да можем повече, да сме харесвани и да сме по-добри от другите. Това обикновено води до формирането на висока самооценка. Обаче тя има непопулярен и нездравословен ефект и тази статия се опитва да го покаже, както и да запознае читателя с нейната алтернатива- Беусловното себе-приемане.
успех, гъвкавост, победа, излекуване, мога, искам
by Ивайло Петров CPsychol 16 April 2020
Промяната. Как да спрем да се тревожим. Прости и ефективни техники за управление на емоциите. Вдъхване на увереност и надежда. Психологически по-гъвкави и устойчиви.
Share by: